Дипломация на всекидневието

Случвало ли ти се е да чувстваш, че ти се иска да направиш нещо, да осъществиш някои неща в живота си, а да не знаеш как точно. И тъкмо вече си забравил и си се заел с друго, ненадейно срещаш някой, прочиташ нещо или отиваш някъде и хоп… ето ти възможност да осъществиш онова, което си си представял. За съжаление съвременната цивилизация е безразлична към принципите за хармония с вселената и природата. Във всекидневието ни битуват само фрази като “нямам време”, “времето е пари”. Навсякъде цари хаос и стрес, шизофренично живеене в пълният смисъл на думата. Другата крайност – сивото и монотонно всекидневие се наблюдава най-вече при казуистично настроените бюрократи, политиците, които нехаят за развитието на българските наука, култура, изкуство и технологии. Не на последно място тук слагам и невзрачните хорица, които рискуват да останат до края на скучния си живот познати само на районния инкасатор или на домоуправителя на входа си.

Винаги съм се удивлявала на добрите търговци и най-вече на т.нар. рекламисти. Те притежават качествата, които за съжаление липсват на творческите натури – умението да лавират във всякакви ситуации, съчетано с ловкост и съобразителност. Рекламите, с които ни обсипват от малкия екран са в пълния смисъл на думата дипломация на всекидневието. Като замисъл те са ориентирани имено към продуциране на желанието на потребителите. А това със сигурност стимулира до голяма степен процеса на мечтаене. Обикновено представяните модели и стилове на живот са често пъти нещо непостижимо. Други реклами от типа: “Амстел – защото така ни харесва!”, нямат за цел да представят продукта като такъв, а по-скоро са (банален) разказ за ежедневието на някакви хора. Предполага се, че когато зрителите гледат подобен род реклами ще разпознаят себе си (ще се сомоидентифицират). Имено чрез този продукт те могат да си позволят да бъдат някакви (каквито им харесва да бъдат, кавито желаят да бъдат).

За радост на всички мислещи чувствителни духовни хора съществуват Личности, в пълния смисъл на тази дума, които знаят какво искат, как да го постигнат и постоянно се развиват. А това развитие е посветено на трансформирането на съвременния начин на живот в алтернативен на него – по цивилизован, тих, спокоен. Усилията на всички тях са в преобразуването на мотото ”животът е изкуство” в “изкуството е живот”.

Неоспорим факт е как арта на площад “Славейков”, който наблюдавах успява да оживи публичното пространство. Мимът Мишо е одухотворена скулптура отразяваща се в очите на минувачите. Парадоксално и забавно е колко истинска, колко реална изглежда тази скулптура. Разбира се преди да се раздвижи и да смути насъбралите се зяпачи. Гарантирам ви, че настройката на неговата честота става само за няколко секунди. Срещата ми с Мишо ни най-малко не можеше да се нарече чиста случайност. В този момент сякаш животът ми се ръководеше от необяснима сила, която предопределяше случването на нещо необикновено – запознанството ми със студентът по пантомима Михаел Велков. Такова преживяване внушава мистично усещане, вълнение което кара човек да се чувства истински жив. Въздействието върху възприятията на сетивата ми мога да определя като хигиена на духа.

По сходен начин се почувствах и при първата си среща с арт-група KUXAN SUUM – arte en movimiento. През цялото време огнените момичета сякаш галеха фонтаните пред Народния театър със съзаклятническия танц, който изпълняваха около тях. Всичко това наподобяваше вълшебство, свръхсензитивна въздишка, нереален образ, висящ в пространството, изящество, феноменологията на всекидневието. За по-наблюдателните и посветени в това тайнство не оставаха скрити детайлите около танца с огън – употребата на различни инструменти като вериги, факли, един и два големи стика, въжета, огнени пръсти и корони. Светлините на нощтна София сякаш се отразяваха в лицата на тези красиви феи.

Как влияе това изкуство върху честотата на мечтите, върху самото желаене за мечтаене? Мечтаенето като “бягство от реалността”, като “затваряне на очите”, като “преминаване в друг свят”.

Модерната физика, главно чрез гениалните открития на Айнщайн, показа как времевите перспективи променят и пространствените представи. Създават се усещания за нови видове пространства – огънати, турболентни, паралелни... Така погледнати от друг ъгъл, традиционните схващания за пространството и пространствеността се променят. Тук можем да добавим и представите за въображаемите/виртуални пространства.

Пространствеността, впрочем, не е само „визуална“, има и „акустични“ пространства. Способността да виждаме „невидимите“ пространства е залог на абстрактното мислене. Тогава „въображението“ е ключов момент.

В “Поетика на пространството” (1960г.) изявения френски философ и литератувед Гастон Башлар излага учението си за природата на художественото творчество. Той търси взаимовръзката между “материалните елементи на космоса” и човешката психика. Според него източниците на поетическото въображение трябва да търсим в своеобразното “хранилище на прасимволи”, което се разкрива пред нас по време на сън или в моменти на озарение. Башлар изтъква факта, че интензивността на художественото творчество и оптималното възприемане на произведенията на изкуството зависят от степента на потапяне в “резервоара на архетипове”. Той развива идеята за изолираността на съзнанието от действителността. Приема, че съзнанието не отразява действителността, а то създава своя си реалност. Тя не може да се приеме за обективна.

Бурният прогрес на науката подтиква Башлар да постави под въпрос възможностите на човека да възприема адекватно света. Той започва да търси друг път на познанието, някакво “второ равнище” на науката. За напълно подходяща форма в този случай Башлар приема архетиповете на подсъзнателните представи на човечеството за окръжаващата го природа: бащинско-закрилническите свойства на Огъня, женствената нежност на Водата, майчиното начало, скрито в понятието Земя, свободната стихия на Въздуха…

Като човек работещ на свободна практика за мен е ценна всяка ситуация, в която изпадам и нейното реализиране като някакво, състояние. Ситуацията може да се разглежда като факт (положение на нещата/state of affairs), или като събитие (действие и последиците от него). При всяко положение можеш да си представяш себе си като различен, особено при мечтаенето. Това не е нещо, което се постига само с простата декларация: “Аз съм различен!” Всяко твърдение подлежи на проверка. Даже и да е под формата на фантазни образи в самите прояви на различност. “Алхимикът” на Паулу Коелю е типичната магическа притча за вечния човешки стремеж към щастие, любов и хармония.

В търсенето на своя духовен пастир Сантяго в ушите ми като панацея отекват думите на писателя: “Има една велика истина на тази планета: независимо кой си и с какво се занимаваш, щом много силно желаеш нещо, това означава, че желанието ти се е родило в Душата на Вселената. То е твоята мисия на Земята.”

И аз подобно на Сантяго в търсене на ключа към моята Лична легенда продължавам всекидневно да разчитам внимателно поличбите по пътя си, да се вслушвам в сърцето си и да следвам мечтите си…

								       Dessislava Tomova