Мишо - живата статуя

Слави Трифонов цял час гледа уличния номер на студент по пантомима

Ако сте били по оживени места в Западна Европа, няма как да не сте се натъквали на т.нар. живи статуи. Във Франция например те са особено популярна атракция. Представете си намазан със сребърен или златен бронз мъж, облечен в костюм на средновековен уличен музикант да речем, който стои като закован. Не трепва. Дори и очите му сякаш не мигат. Никой никога не би предположил, че е жив. Пред него обаче има шапка - значи трябва да се пусне нещо. Пускаш и... той са размърдва, засвирва и т.н.

Емоцията е невероятна, особено ако ти се случва за пръв път. От миналото лято на подобна гледка можете да се натъкнете и у нас. Мимът Мишо е одухотворената скулптура, чиято честота се настройва за секунди.

Всъщност Мишо е студентът по пантомима в НАТФИЗ Михаел Велков. На 23 години е, от София. Живее с майка си (електромонтьор, но безработна от няколко години) и с по-малкия си брат, ученик в гимназията. Завършил е журналистика и фотография в Софийския университет, а сега трета година продължава в театралната академия. Той е може би един от най-находчивите студенти - можете да се натъкнете на него на най-оживените места в София, а през лятото - и във Варна. Мишо е непоправим оптимист и е убеден, че може да намери мястото си навсякъде по света.

Не му е чуждо и изобразителното изкуство - сам прави сценичните си костюми а през свободното си време рисува графики, предпочита етно- и инструменталната прочувствена музика, привърженик е на авангарда като стил, възхищава се на Вельо Горанов, Герасим Гишлиев, Марсел Марсо... В чужбина не е прието студентите да се занимават едновременно с няколко дейности, твърди Мишо. Българите като че ли са по-креативни според него.

Михаел не е от хората, които робуват на дипломи, оценки, не се влияе от предпочитанията на познати и приятели. С две думи, напълно свободен човек е. Веднъж му се отворила възможност да замине за една година в чужбина и веднага решил да прекъсне следването си. От обява научил, че се набира трупа от четирима мима и трима музиканти за съвместно представление. Отива, показва какво може и попада сред одобрените за международния културен проект който преминава през Швейцария (Цюрих, Берн, Женева със спектакъла "Отвъд времето"), Франция, Италия и Македония (с мултимедийния пърформанс "Аквариум" на фестивала "Битоля - отворен град"). Днес Михаел не желае да се съизмерва с колегите си, но от време на време се оглежда в тях. Дипломната му работа в четвърти курс ще е улично представление, в което ще участва целият му клас. Знае, че за да те харесат хората на улицата, трябват много усилия. "Минувачите са най-верният индикатор и критерий за таланта на артиста - казва Мишо. - Реакциите им са неподправени. Те не дават пари за билети, а артистите не могат да се скрият зад кулисите." Когато си тръгва от сцената на открито (улицата, площада), Мишо се чувства удовлетворен. Той играе кратки историйки по два часа. Всъщност уплътнява времето си с любимото си занимание и се стреми да се усъвършенства.

Разбира се, получава задоволителна сума (поне 5-10 лв.), но не го прави с търговска цел Старае се да накара хората да решават проблемите си чрез него. Сценичните му костюми са допълнение към уникалната игра - първоначален елемент, след който остава само тялото и неговата движенческа култура. Обикновено Мишо измисля прости костюми, например сивия, наподобяващ гръцка статуя. Венеца-притурка някои хора приемат като символ на Стауята на свободата. Всеки си прави най-различни асоциации, а мимът ги използва, докато играе. Представял се е и с костюм в стил Испански ренесанс. Винаги избира дреха, която да може да разработи като образ, със собствен характер и мислене. Около мима Мишо се случва какво ли не. Двама общи работници, като го видели, докато изпълнявал ролята на статуя, възкликнали изумени:

"А, ама той е жив!"

Винаги когато се размърда, някой ще се стресне. Именно изненадата на минувачите е големият стимул за Мишо. С тялото си казва неща, които не се изразяват с думи. "Децата са особено интересни за наблюдение - твърди мимът. - В различните възрасти постъпват по различен начин. Те се забавляват искрено. Можеш да им внушиш неща, които не проумяват и дори не са им минавали през главата." Веднъж момченце и момиченце на 7-8 годинки се доближават до Мишо с голям интерес. За тях е доста странно да имат близки отношения, да се държат за ръчичка например, но мимът веднага предизвиква забавна ситуация, двамата да се споглеждат от сантиметър - и пада смях, разбира се. В шапката си Мишо получава всякакви интересни неща - стихчета, телефонни номера, долар, на който е написан номерът на хотелска стая, пръстенчета, цигари, джойнт, сувенирчета, визитни картички, бонбони... Очаровано от него момиче иска да празнуват заедно рождения й ден Получавал е и всякакви намеци. Много хора го докосват, съвсем добронамерено. Явно Мишо ги предразполага, защото не се стеснява и никого не обижда. С очите си видях как Слави Трифонов пристигна на пл. "Славейков" и остана да го гледа с интерес близо час. Мишо получава много примамливи предложения за работа, но в повечето случаи отказва. До момента не е срещнал необходимото разбиране, внимание и интерес от хора, които искат да експлоатират възможностите му. Нещата обикновено биват изопачени, а и той все още е студент и трябва да набляга на ученето. За него пантомимата е илюзията на театъра, цялата магия в контрастите между хората, всичко, което може да се изрази с тяло.

									Dessislava Tomova
								       (в.Новинар 02-03.04.2005)