 |
|||||||||||
 |
 |
 |
|||||||||
 |
|||||||||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Media > Статии ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
Историята на МоМа се възражда в Берлинското изложение. Значимите изложби на музея от Ню Йорк са представени във всяко отделно крило. За 75 години музеят успява да изгради изключителна сбирка на модерното изкуството.
“Посрещането” на МоМА е най-голямото, най-трудното и най-скъпото предизвикателство за Новата национална галерия на Берлин. Само застраховката е оценена на 2,4 милиарда евро. Според прогнози са необходими около 500.000 посетители, за да се покрият разходите. Големите цифри обаче не обезпокояват организаторите.
Изложбата “МоМА в Берлин” бе открита на 20.02.04 и ще продължи до 19 септември.
По матeриали от Die Welt и Die Zeit
РУБЕНС
Тази година може да се нарече Рубенсова. През 2004 г. в Европа имаше много изложби и културни прояви посветени на майстора от Антверпен. Те ни напомниха за художника, като хвърлиха нова светлина върху неговото изкуство.
КОМИКС
За съжаление изкуството на комикса остава да пребивава нелегално в ничията територия между изобразителното изкуство, литературата и киното. Единственото място където намира винаги топъл прием е ъндърграунд пространството и тинейджърските стаи. Оказа се обаче, че не само там може да вирее комиксът. Официалният му престой е на ежегодният лондонски фестивал “Комикарт”, където всичките му прелести са на показ. Там е мястото, където разказите в картинки се вземат на сериозно и където присъстват автори от Сърбия, Индия и Южна Африка. Крис Уеар е редактор на изданието на тазгодишния “Комикарт” – комикс вариант на култовото списание “Mc` Sweeney`s”, събрало работите на участниците в събитието: както утвърдените имена като Сако, Кръмб и Шпигелман, така и авангардисти. Сред най-интересните творби беше комикса, разказващ за интимната връзка между заловена жена камикадзе и израелския й пазач. За съжаление повечето от участниците в тазгодишния форум отговаряха на представата за средностатистически автор на комикси, което обаче не отвежда комикс изкуството до High Score.
СИНТЕТИЧНИ ИЗКУСТВА
Творците винаги са се вдъхновявали от необичайното. Под този знаменател могат за се сложат всички окултни практики и вярвания на тази осезаемо по-чувствителна част от човечеството. Обсебващо магическо събитие е мащабната изложба “Звуци и светлина” в центъра “Помпиду”, която разказва стереоцветна история. Участниците се впускат в необятната територия на сетивните усещания за да открият хармонията между образ и звук, да комбинират слухът и зрението за да се получи “цветна музика”. А това са Питър Кийн с “Вариации по Раул Хаусман” – инсталация със звуков източник, Брайън Джисин с “Машина за мечти”, Родни Греъм с “Мечтание, прекъснато от полицията” – филм прехвърлен на DVD, Лудвиг Хиршфелд-Мак с “Игра на отразени светлини”, Паул Клее с “Фуга в червено”, Бен Вотие с “Обложка на плоча с тотална музика, почит към Джон Кейдж... “Звуци и светлини” изглежда търде авантюристична – обхваща периода от началото на ХХ в. до 70-те години и показва въвеждането на звуци в музея.
Постигането на движещи се звукови картини е възможно, когато въображението се съчетае с технологията, мистичните вярвания с научните принципи.
Beaux Arts
ФОТОГРАФИЯ
На 23 януари 2004 г., при автомобилна катастрофа в Лос Анджелис загина създателят на “Порно шика” прочутия фотограф Хелмут Нютън. Той почина на 83 годишна възраст и със сигурност няма да остави безпристрастни бъдещите поколения. Най-често свързваме името му с фотографии на голи, наподобяващи статуи жени на високи токчета. Намира за неустоими “студените жени” с бледа кожа и пищни коси на вълни. Нютън е сред онези майстори на образа, които умеят да заразяват околните и да възбуждат тяхното въображение.
Своеобразното завръщане на фотографа се състоя в Берлин, където повече от 1000 фотоса, подбрани лично от него поставиха началото на Музей на фотографията в сградата на бивша библиотека. Фондацията на Хелмут и Джун Нютън ремонтира два етажа от полуизоставената сграда, с цел да се изложат там фотографиите на автора. Творбите в колекцията са разпределени в два раздела: “Секс и пейзажи” – голямоформатните пейзажи и голямоформатните “Голи”. Втората част от изложбата представя документални кадри от живота му – Нютън като момче през 1934 г. на градския плаж и 70 години по-късно на смъртното ложе в една клиника в Лос Анджелис. С тази изложба авторът помага на родния си град да се превърне в център на модната и портретна фотография.
ТАНЦОВО ИЗКУСТВО
Биография на хореографа Майкъл Кларк определено може да се нарече скандална: злоупотребата с дрогата и алкохола, демонстративна хомосексуалност (припомнете си случая, когато ознаменува любовната си връзка с американския танцьор и хореограф Стивън Петронио със скандалната постановка от началото на 90-те, първите 15 минути от която са заети от изумителен секс). На фона на всичко това “О богиньо моя” безспорно е най-зрялата и изчистената му работа. Последната постановка на лошото дете на модерния танц през юли 2004 г., привлече вниманието и на любителите и на критиците. Кларк за пореден път прекъсва доброволно заточението си за да се завърне. В тази постановка, въпреки зрялата си възраст е на сцената като редови танцьор. А главните характеристики на “О богиньо моя” са: пълната липса на декоративност и изобилие от движения. В нея участват осем прекрасни професионалисти, допълнени от дръзките костюми и музиката на “Ти Рекс”, Ерик Сати, Кан, Пи Джей Харви и “Секс Пистълс”. Отличителна черта за Кларк е изключителния му перфекционизъм. Дори най-плавната, лека и изчистена постановка в кариерата му “О богиньо моя” е “плашеща” и “болезнена” за изпълнение.
Sunday Times
ЛИТЕРАТУРА
НОБЕЛ 2004
Носителката на Нобеловата награда за 2004 г., австрийската писателка Елфриде Йелинек, е родена през 1946 г. в провинция Щайермарк, Австрия. По време на следването си във Виена, където преминава детството и юношеството на писателката, тя се занимава с изкуствознание и театрознание. В момента работи като писателка на свободна практика във Виена, Мюнхен и Париж. Носителка е на многобройни награди за литература. Присъждането на Нобеловата награда на Елфриде Йелинек идва закономерно като израз и на международното признание за авторката. Характерното за стила на Йелинек е неуморното "инсцениране", "диалогизиране" на позиции и модели на мислене и поведение. Четенето на прозата й е едновременно изпитание и удоволствие. Ранните романи на Йелинек "Ние сме примамки, бейби", "Любовничките" (1975), "Пианистката" (1989), "Удоволствие" ("Lust",1989) разглеждат отношението й към феминизма.
МУЗИКА
БРИТС
Рок кичът получи признание на тазгодишните британски музикални награди "Бритс" (Brits.co.uk). Най-много отличия – цели три, взе групата "Даркнес", чиято популярност през последната година на Острова се определя като "истерия", а успехът им в САЩ ги изравни със "Спайс гърлс". Ретророкаджиите, предвождани от Джъстин Хоукинс, миналата година дори не са имали покани за шоуто, а сега бяха наградени за най-добър британски албум ("Permission to Land"), британска група №1, както и в категорията "рок". Останалите четири най-добри британски албума, според номинациите, са "Gotta Get Thru This" на Даниел Бедингфийлд, "Think Tank" на "Блър", "Magic and Medicine" на "Корал" и "Life for Rent" на Дайдо. "Busted" също получиха две награди – за дебют и в категорията "поп". При международните изпълнители властваше отново Джъстин Тимбърлейк. Албумът му "Justified" пък бе обявен за №1 в световен мащаб. Дуото "АутКаст" бяха номинирани за световна група на годината. Почетната награда за изключителен принос към музиката взеха "Дюран Дюран", които миналата година прибраха подобно отличие и от MTV.
БИЛБОРД
R&B певецът Ашър спечели 11 статуетки от музикалните награди на списание “Билборд” в Лас Вегас, съобщи Ройтерс. Сред най-престижните отличия на Ашър са за артист на годината, за албум и сингъл на годината за хита му Yeah!. Певецът е и първият музикант в 34-годишната класация "Топ 100" на изданието, който застава четири пъти начело на листата за една календарна година. По брой трофеи след него се наредиха R&B певицата Алиша Кийс, която взе седем награди, и хип-хоп дуото "Ауткаст" - с пет. Рапърът Кейни Уест си тръгна с четири статуетки, но ден преди това получи 10 номинации за "Грами". Шъная Туейн обра трите награди за кънтри. Стиви Уондър връчи на Стинг "Наградата на века" за творчески постижения.
Наградите "Билборд" са чисто комерсиални и се определят на базата за продажби и еърплей в радиостанциите. До голяма степен победителите се припокриват с хората, оглавявали през годината класацията за сингли Hot 100 и за албуми – Top 200.
www.reuters.com
The Number One JAZZ Album 2004
Обикновено сборните джаз албуми се оказват сполучливо попадение за масовата аудитория, като от една страна образоват, а от друга развличат. Истинските ценители обаче обикновено подценяват достойнствата на такива продукти. The Number One JAZZ Album 2004, издаден от “Вирджиния Рекърдс” за България включва песните на много нови изпълнители в този жанр – Нора Джоунс, Лиз Райт, Джейми Кълъм и Ейми Уайнхаус. Джазът в албума не остава самостоен, а е по скоро склонен да “пофлиртува” с други стилове – самба, ритъм енд блус, боса нова, фънк и соул.
Ла Скала
Едно от най-ярките събития в културния живот на България през 2004 г. беше концерта на 17 март в зала 1 на НДК – за първи път в България дойде диригентът Рикардо Мути и Филхармонията на Ла Скала. Програмата включваше съвременна пиеса на италианския композитор Фабио Ваки “Дневникът на негодуванието”, танците от операта “Макбет” на Джузепе Верди и Симфония № 2 в ре мажор оп.73 от Йоханес Брамс. Това развихри оперните страсти и събуди българската музикална памет. Нека не забравяме, че много български оперни певци са работили с маестро Рикардо Мути. Върху афишите на Миланската скала са се изписвали десетилетия наред имената на български певци (Борис Христов, Димитър Узунов, Никола Николов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Гена Димитрова и др.); режисьори (Петър Щърбанов), диригенти (Руслан Райчев, Емил Чакъров, Юлиан Ковачев) и оркестранти.
ТЕАТЪР
ЕДИНБУРГ 2004
Всяка година от 15 август до 5 септември в Единбург върви най-големият световен фестивал на изкуствата. Водещите събития в програмата през тази година предизвикаха противоположни мнения и дадоха материал за критиците. Едно от дискутираните заглавия е “Жана д`Арк на кладата” – оратория от Хонегер по либретото на Пол Клодел. С единайсетчасовото представление на “Сатенената пантофка” Пол изпитва търпението на театралните критици. Каталонският режисьор Каликсто Бийето и неговата адаптация на “Селестина”, испанска драма от XV век, предизвиква не по-малко разгорещени оценки. Някои от останалите заглавиявафиша бяха: спектакълът “Al gran sole carico d`amore” от Луиджи Ноно, “Пелеас и Мелизанда” на Дебюси, “Вълебният стрелец”, танцовият театър на Алвин Николай и др.
ТАНДЕМЪТ ЛЮК БОНДИ И ЯСМИНА РЕЗА
Ясмина Реза е един от най-успешните драматурзи в света. Може би в знак на благодарност заради виенската постановка на предпоследната й творба “Живот х 3” тя посвети новата си пиеса на режисьора Люк Бонди. С новата комедия “Една испанска пиеса” той получи, каквото искаше. Премиерата беше в малкия частен театър “Мадлен” в Париж и се радва на голям зрителски интерес във Виена и навсякъде другаде по света. И това е обяснимо – в актьорския състав са едни от най-добрите кинозвезди на Франция и текста е завладяващ. Реза остава вярна на своя актьорски театър. Докато разказва авторката хитрува. Онова в текста, което изглежда преиграно или насилено, благодарение на прочита на Бонди става усложнено. В новата си пиеса Реза разглежда по-интимните страни на актьорската професия.
Зюддойче цайтунг
КИНО
ЗЛАТНА ПАЛМА – КАН
През 2004 журито в Кан ни най-малко не се вълнуваше от киното като изкуство и обяви абсурдни призьори. Никой не е очаквал, че фестивала ще се политизира толкова. 57-то издание на един от най-авторитетните кинофоруми в света ще остане в историята с връчването на едни от най-жалките награди. “Златната палма” беше връчена на възвалявания документален филм на Майкъл Мур – "Фаренхайт 9/11". Този противоречив хит е яростна критика на политиката на Джордж Буш-младши.
ЗЛАТЕН ЛЪВ – ВЕНЕЦИЯ
Най-голямото отличие “Златен лъв” отиде при британския режисьор Майк Лий за “Вера Дрейк” – единодушно оценен от критиката и публиката като великолепен. Действието се развива през 50-те години. Зад ежедневието на примерната домакиня Вера Дрейк крие нелегална дейност – оттървава жени от нежелана бременност. Главната роля е поверена на Имелда Стонтън й донесе отличие за най-добра женска роля. За суровия и натуралистичен стил на режисьора говорят и останалите му филми “Голи”, “Тайни и лъжи”, “Нагоре-надолу”, “Всичко или нищо”.
БЕРЛИНАЛЕ – БЕРЛИН
2004 е звездната година на Фатих Акин. Филмът му “С глава в стената”, който отначало е бил отхвърлен от селекционната комисия, но по-късно все пак включен в състезателната програма на Берлинале, изненадващо печели “Златна мечка”. Немски филм е бил отличен със същата награда точно преди 18 години. А през юни по време на традиционното раздаване на националните кинонагради “Лола” филмът си тръгва с пет отличия.
Десислава Томова |
|||||||||||
