Дизайнерката на Руши започнала кариерата си в галантерия

"Ако си закачалка на дрехата, тя няма как да оживее, казва Агнесс"

Дизайнерката АГНЕСС е на 31 години от София. Работи от 17 годишна, от начало в областта на галантерията, а в последствие започва да шие дрехи. Вярва, че няма нищо, което да не може да бъде направено и доказва на клиентите си, че освен чанти и аксесоари могат да се измислят и интересни дрехи. Любовта към професията си е получила от майка си (шивачка) и баща си (крояч).

Образование и специализации: Завършила е първата частна академия по мода “Жул Паскин” специалност “Моден дизайн”. Като цяло изобщо не претендира, че там е научила нещо. ”Единственият адекватен човек от преподавателите ми в “Жул Паскин” беше Борис Сергинов, който ми даде да разбера, че аз мога да направя всичко на планетата”, коментира дизайнерката. По скоро там намира пространството, където може да покаже своето виждане по отношение на модата, обобщено в тема: “Хаус материята и пола”. Тогава прави комбинация между кожа и шифон, леки материали. Това не е правено до момента или поне няма толкова смел автор, който да си позволи подобно нещо. С тази разработка печели наградата на СБХ на Форум на българската мода. Там я забелязва дизайнера Иван Александров, който я взима за една година на специализация при него. Допълнително изкарва четиримесечен курс, който й дава ясна представа за шиенето и рисуването.

Месторабота: В началото на дизайнерската си кариера работи като фейсконтрол в “Спартакус”. За две години тя изцяло се заема с личния си дизайн и изтрещяване. Когато забременява с първото си дете Криста (1999г.) отваря собствено ателие. Разположено е в едно мазе и служи за поправка на чанти. Там няма перспектива да се шият дрехи и отново й се налага да се премести. “Когато забременях с Алекс се нанесох във второто си ателие. Хазяите ми там решиха, че не могат да гледат как преуспявам и си взеха помещението”, разказва премеждията си АГНЕСС. След това взима под наем поредното ново помещение, където Руши Виденлиев се появява като клиент. Двамата решават, че то ще е малко за бъдещата им съвместна работа и се преместват на по-добро място, в самия център на София (това е последното й местонахождение). Ателието е плод абсолютно на фантазията и желанието на АГНЕСС (огледала, пречупващи образите на клиентите, безметежните тапети на сини облачета те карат да мечтаеш, цари творчески безпорядък от готови дрехи, чакащи нетърпеливо своя притежател и парчета плат, които озадачени се оглеждат какво ще им се случи…)

Кредо (житейска и професионална философия): Според АГНЕСС добре облечени са свободните хора, хората които се познават и искат да се чувстват специално. Останалите се стремят да не се забелязват, да се заврат в тълпата, изобщо да не се говори за тях. А това си е пълна липса на самочувствие. Нищо повече. Целта й, когато шие дреха за някого е той да бъде окрилен от начина, по който изглежда. “Не се стремя към власт, която ще ми даде възможност да премахна конфекцията. За сметка на това аз намерих начин да я преработвам и така да придобива по-авангарден дизайн. Дори една фанелка може да изглежда много приятно ако се пипне, ако й се даде пространство и живот”, разяснява идеите си АГНЕСС. Общуването й с клиента е по-дълго от самото шиене на дрехата. По-скоро тя обмисля подробно начина, по който да се направи. Изработва нестандартни модели, които се измислят на момента. Не взаимства готови кройки от “Бурда”. Клиента не излиза от ателието й докато тя не го одобри и докато самия той не каже: ”да това е дрехата, която съм си представял, това е начина, по който искам да ми стои, това ме кара да се чувствам добре”. Когато АГНЕСС се увери в това вече е склонна да го пусне.

Предпочитани материи: Използва всички съществуващи. След като двамата с Руши отиват в Париж си дават сметка какво всъщност са “истински” платове. Според тях в България се работи с най-долнопробните, пето качество, изгорели и пр., които хората не ползват дори и за хастар. “Качествения плат е ефирна материя, която сякаш не се допира до тялото ти – фини кадифета например. Колкото по-скъп ти изглежда плата, толкова по-хубава става и дрехата. Останалото е начина, по който я носиш. Ако си закачалка на дрехата тя няма как да оживее. А когато се усещаш в нея, тя започва да свети”, коментира дизайнерката. Най-много й допада да работи със сатен, шифон и трико. Много се забавлява с дънките, разгражда ги и им дава нови изживявания. Това е най-малкото, което може да се случи на дрехите в ателието на АГНЕСС.

Съвместната й работа с Руши Виденлиев: Между тях се получава естествен процес. Вдъхновяват се един от друг и това, което излиза като продукция е в резултат на тяхното вдъхновение. През цялото време те си правят експерименти с дрехите: нарязаха три камофлажни панталона и се получи една перфектна ексцентрична пола. “Нещото, което ме впечатли много (смее се и говори провлачено, с умиление) са последните награди на телевизия “ММ”. Руши скрои всичко и единственото, което трябваше да правя аз бяха тегелите. Правих тегели, правих тегели… и отидохме във Велико Търново на наградите. На сцената видях какво се е получило от моето шиене няколко дни.” Всеки, който познава почерка на АГНЕСС ще се досети чие дело са костюмите на участниците в клипа на Руши “Онзи”.

Мечта: Да живее в къща в гората с нейния любим и двете си деца.

За световните модни тенденции: Тя няма амбиции да се вписва, където и да е. За някой това може и да е голям проблем. “В България има около десетина ярки стойностни дизайнери, сред които са: Мариела Гемишева, Кристина и Константин, Мира Бъчварова, Боян и Мария. На нас ни липсва тази селскостопанска амбиция да станеш шеф на колхоз. София се е превърнала в една огромна провинция. В момента на българските модни подиуми освен конфекция копирана от Турция, нищо друго не излиза”, отбелязва АГНЕСС. От световните дизайнери любими са й хора като Аликзандър Макууин, Вивиан Уестууд. Според нея те са супер адекватни или или може би по-точното е “неадекватни”.

За ревютата АГНЕСС се ориентирала към фотосесиите, като начин да представя продукцията си. “Няма никакъв смисъл да правя ревюта, освен за задоволяване на Егото си и за лична реклама”, обосновава се дизайнерката.

Клиентите: Шие за хора, които й гласуват пълно доверие, индивидуалисти, ексцентрици, абитюренти. Работи също за рекламни агенции, фотосесии и видеоклипове. При нея няма да срещнете клиенти за класически тип дрехи. Обяснението е много просто – има достатъчно шивачки и евтина конфекция.

Цените: Те достигат до 500 лв. (толкова струва една булчинска рокля).

Семейно положение: щастлива

Бащата на децата: Моля АГНЕСС да ми разкаже нещо за Ицо. След кратко двуумене тя се съгласява да отговаря на лични въпроси: “направо ще ти направя един джойнт”! В един момент прецених, че е по-добре да бъдем двама щастливи родители по-отделно, от колкото двама скандално настроени. След това се оказа, че сме четирима доволни родители и с бащата се разбираме супер добре. Той си е намеил страхотна жена, която дава голяма част от възпитанието на децата ми. Открили сме хармонията в общуването, без да има ексцесии, без неадекватни отношения”.

Доверява се на: “Майка ми е един от най-верните хора в живеенето ми”, споделя дизайнерката. На нея дължи това да бъде насочена в тази професия и да има цялата собода да живее и да работи, както пожелае.

Презира: стереотипите

								         Десислава Томова
								   (в.Новинар 27-28.08.2005г)