Медии > Статии

Рубрика: АСТРОГРАФ

Астрологията като копнежност

Десислава Томова за бъдещето, което се случва винаги по един единствен начин

В свещенните текстове на всички религии неведнъж е споменавано, че няма тайни, които рано или късно да не бъдат разкрити. Тайните могат умело да се съхраняват, но щом настъпи моментът за тяхното разбулване, никой и нищо не е в състояние да го предотврати. От всички изкуства произлезли от древната магическа мъдрост, обект на най-много недоразумения е астрологията. Днес никой не вярва в универсалната хармония, нито пък в неразрушимата връзка между причина и следствие. Още по времето на упадъка на античността и особено през Средновековието астрологията се е буквализирала и е превърната в суеверие. Възвръщането на първоначалната чистота на астрологията означава в известен смисъл създаване на съвършено нова наука.

При промяната на разположението на звездите астрологията изгубва абсолютната си адекватност относно настоящия момент. Между звездите съществува връзка, по силата на собственото им притегляне, което поддържа равновес ието между тях и ги кара да се движат по определен начин в пространството. Много по-важно за съдбата на новороденото дете е разположението на една или друга звезда, особено ако се има в предвид, че със самия факт на раждането си това дете вече заема отреденото му място в хармонията на Вселената. Астрологията не определя как точно ще протече животът на даден човек, но има безспорен принос в това отношение, тъй като представлява научно и магическо пресмятане на всички възможни варианти.

Счита се, че астрологията е много по-древна наука от астрономията. Всички велики мъдреци на древността са й гласували пълно доверие, затова не би трябвало да отхвърляме прибързано онова, зад което застават безспорни авторитети. Според всички велики астролозикометите са звезди на изключителни герои и преминават и преминават край Земята само за да ни известят, че настъпват велики промени. Планетите влияят върху общуването между хората и променят съдбите им. Неподвижните звезди, като по-далечни с по-слабо влияние въздействат върху отделната личност и предопределят нейните наклонности. Често цяло съзвездие се занимава със съдбата на един единствен човек, по същия начин, както някой слънчев лъч може да озари огромен брой хора.

Всяка власт, каквато и да е тя, задължително поставя в секретен сейф своите супертайни, надявайки се един ден те да й послужат. Ако не самите тайни,  поне хората, които са свързани с тях.

Общоизвестна е макар и често отхвърляна и вземана на подбив способността на астролозите да навлизат в бъдещето. Взетата оттам информация е ясна, точна, датирана. Отделен въпрос е дали тази информация за развоя на бъдещето допада на онези, които се интересуват от нея. Многократно и в стотици томове различни хора – физици, психолози, философи, разсъждавайки върху ясновидството, достигат до извода, че бъдещето може да се случва по няколко различни начина. То може да се предскаже в най-общи линии, но никога в детайли. Разбираем е опитът да се избяга от истината. Бъдещето се случва винаги по определен начин, който е вече закодиран. Разкодираната информация се отнася винаги до един единствен негов вариант. Последните разсекретени документи около окултния кръг на Третия Райх го доказват още веднъж. Най-значимите магове и астролози са се събирали на таен съвет в мистичния рицарски замък Вартбург в навечерието на Втората световна война. Предсказанията им са били отхвърлени категорично от райхфюрера. Всички те се сбъдват до последното. И до днес те се съхраняват в абсолютна тайна.

Почти пророчески, стои едно стихотворение на Джани Родари – „Стъклените човеци”. Хората все повече губят способността си да общуват телепатично, интуитивно, сензитивно:

„Къде ли е тази страна

не знам, и не в туй е въпроса —

по-важното е, че във нея

човеците от стъкло са.

 

При това от стъкло най-чисто,

фино, изящно, чудесно!

Но стъклото, както се знае

е крехко и чупи се лесно.

 

„Внимавай!“ — си казваш, но колкото

човек да си го повтаря —

чик! — стисваш ръката на някого,

и тичай да викаш стъкларя!

 

Но затова пък там хората —

нали са напълно прозрачни —

не могат да крият подлости

и разни планове мрачни.

 

Те в мозъците четат си,

без даже уста да отварят,

и само си свалят шапките,

щом искат да разговарят.

 

Но понякога пак си ги слагат,

понеже — и туй е понятно —

да побъбриш с човек пет минутки

е винаги нещо приятно.”

Изгубена е връзката с Бога. Хармонията със самите нас. В основата за това можем да търсим разнородни причини. Но най-важното в случая е това, че с всеки изминал ден ние, човеците, ставаме все по-горделиви, лишени от емоции и ампутиран и от чувства. Но дали причината за разбъркването на езиците на народите не се състои имено в това? Дали не сме започнали все по-често да надзъртаме в огледалото с надеждата там да видим собственото си изографисано отражение, при което да възкликнем: „я-ааа колко съм бил хубав и неоценим”. Този възглас по-скоро ще излезе от устата на някой преоценен или неоценен, но в никой случай и ценен елемент. Да се възхищаваш от самия себе си – това е може би единственото качество, което отличава човека от животните като го прави смешен пред тях, разбира се. Откровеничеството даже и в пророческите предсказания съвсем не е  смятано за достойнство. И това е лесно обяснимо. Съвсем не е трудно да бъдеш честен човек: това е може би единственото занятие, което  няма охотници за конкуренция.

Сп. „Аз” – юни`2002