Media > Рецензии

“Хоровод” – кръгът се затваря

Десислава Томова

 На 14 октомври, в началото на театралния сезон “Театър на голия охлюв” към НБУ гостува на сцената на “Сфумато” с премиерата на “Хоровод”. Режисурата е дело на Деляна Манева, сценографията е на Милена Пантелеева, а композициите на Георги Арнаудов.  Мотото на НБУ “Да не се боим от разнообразието” важи с пълна сила за това представление. Стремежа на всеки един от актьорите, всички възпитаници на НБУ, е максимално добре да предадат ролите си, които до голяма степен импонират на тяхната истинска същност. А ролите са разнолики и доста колоритни: курвата (Малина Змийчарова), чиновника (Велислав Павлов), фризьорката (Добриела Попова), хазяина (Боян Мечков), младата жена (Маргарита Петрова), съпруга (Пьотър Кшемински), секретарката (Ася Иванова), поета (Тома Бранкованов), актрисата (Росица Гевренова), депутата (Емил Стефанов – Емикеланджело). Всички те се впускат в небивали любовни приключения и в рамките само на един месец успяват да ги превърнат във факт.

        Изумително е колко актуално звучи днес текста на Вернер Шваб –  “Очарователният хоровод по хоровода на очарователния господин Артур Шницлер”. Пиесата е написана през 80-те години и дълго време е била забранена за поставяне. “Много е странно, че за първи път правим постановка, която от а до я съответства на оригиналния текст на автора. Във всяка сцена се стараехме да открием началото на действието, а след като действието се разиграе с пълна енергия като вид контакт, ако то се преживее през цялото тяло, то би следвало да породи следващото действие. На пръв поглед процеса изглежда бавен, в сравнение с това да боравиш с готовата партитура, но всъщност нещата се случиха съвсем естествено. За нас беше много важно да намерим обща история, която всички да разкажем. Това е историята на автора, който се появява в ролята на поета”, коментира режисьорката. В постановката има четири фундаментални “С”, върху които се концентрира екипа – социума (пиесата започва от низините и се качва на върха, а след това се връща отново в низините), секса, смъртта и семейството (тази тема се появява във втора, пета и седма сцена – първо като предложение за брак, после като реален брак и накрая като развод). При всяка сцена има преход с обработена на компютър музика – преминаваща от рагтайм, през танго, виенски валс, последван от техно музика и накрая отново рагтайм.

        В превода си на български език пиесата на Артур Шницлер, създадена през 1900г., носи името “Хоровод”, по-известна с френското “Рондо”. В нея автора изследва екзистенциалните проблеми, които възникват в контакта между мъжете и жените, осъществено със средствата на “Театъра на голия охлюв”. Още с появата си пиесата скандализира общественото мнение – оказва се, че и в така наречените “висши”, и в смятаните за “нисши” прослойки нравите не се различават кой знае колко. Наблюдава се пълен антагонизъм между чувствителността на човека и длъжността, която заема в обществото, например чиновник, депутат и пр. В “Хоровод” не става дума за любов в пълния смисъл на тази дума, а по-скоро за еротика и то доста грубичка на моменти. Хората, които са загубили великата способност да даряват и получават любов, компенсират това с безразборни контакти в най-различни невъобразими съчетания…

        Нека си припомним, че през 50-те години пиесата е реабилитирана доста успешно от екранизацията си с участието на Даниел Дарио, Жерар Филип, Симон Синьоре, Жан Луи Боро. В България версията на Шницлер е представяна, преди повече от десетилетие, на сцената на Малък градски театър “Зад канала”, а през 2001г. на сцената на ДТ – Варна, под режисурата на Пламен Марков.

 

в. „39 грама” – 25-ти брой, октомври` 2006