Media > Рецензии

Метрополисни шумове

Десислава Томова

  НенчоБалкански е на 25 години.Завършил е "Рекламна и художествена фотография" в НБУ. В момента приключва специализацията си по Графичен дизайн.Творческите му търсения не се ограничават единствено до фото журналистиката. Вълнуват го и теми от природата, акта, портрета, отношенията човек-среда (урбанизъм).Работил е в областа на модната и теибъл-топ фотография за: "Денил" и "Клуб М".

С фотографиите си Ненчо Балкански не се поставя в ролята на експерт, който взима естетически решения в градската политика, който разисква визуалните проблеми… В цикъла си “Индустриални обекти” авторът открива трайните и нетрайни следи в паметта на града и обитателите му. Един вид артистичното овладяване на метрополисните специфики. Фокусирайки вниманието си върху позабравените и поувехтели сгради в ж.к “Захарна фабрика” и ж.п. завода той се стреми да извади градската среда и човекът в нея от анонимността и безличието.

        Винаги съм изпитвала удоволствие да се разхождам из индустриалните зони на София. Това е гаранция за пълната ми готовност да се впусна в нещо необичайно, а и непрекъснато и настойчиво издирвам хора, с които да го споделя. Вероятно съм на една вълна с автора. Когато наблюдаваш тези фотографии лесно можеш да си представиш, че си случаен минувач, който бързо забравя, че се е озовал в изоставените крайни кътчета на София, носещи своя характер и метрополисни шумове. Подбраните места за снимки могат да се считат за архитектурни резервати, със специфичната духовност на сгради строени в началото на XX в. и характерните за това време реформи и конформизъм. На пръв поглед всеки би възкликнал “та това е много подтискащо!”. Само, че Ненчо Б. е намерил очарованието имено в некултивираната грозновата гледка на урбанистичната територия, отразяваща българската действителност. Съвременното измерение на тези архаични индустриални обекти е може би в излизането от реалността чрез необикновеното й активиране. Във “по-философски настроените” му фотоси той възпроизвежда възторга си от незначителни на пръв поглед неща: величествено издигащ се кран, разположен симетрично и на преден план, който ни напомня по-скоро за короната и ствола на дърво, като алегорична препратка към майката-природа. Зад оградата с бодлива тел на типична за района сграда се простира кран и ж.п. прелез. Индустриалното изкачване на зрителя се случва по витата външна стълба, погледнато от долен ракурс. Пътуването продължава в посока към складовото пространство между две стени, тунел насечен с много хоризонтали, създаващи усещане за напрегнатост и същевременно с това на дълбочинност. А не след дълго се произвежда събитие от незначителния факт, как минувач върви по улицата като призрачно видение, сред позапуснатите сгради на квартала. Ненчо ни кара да видим с различен поглед всеки момент и всяко място. “Да потърсим себе си в Другия, в опит да се позиционираме ТАМ , където той вече е бил …”, коментира авторът. Като че ли, с реализацията на тези фотографии той цели да напави връзка между отделни отрязъци от време. Опитва да възвърне спомена за предишния вид на мястото и отново да проследи промяната му. Стреми се да изгради визуални символи, които спомогат за възстановяването както на паметта на местата, така и на обитавалите ги хора.  

Десислава Томова Сп. „Фо” – април` 2004