 |
|||||||||||
 |
 |
 |
|||||||||
 |
|||||||||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Media > Рецензии Заглавието “On Difference 2”, наистина ни провокира да погледнем с нови очи на българската действителност, да порасъждаваме за способността и неумението на мислещите хора да се приспособяват към бързопроменящия се свят в една държава на АБСУРДА, каквато за съжаление е България.
Заключителната част на проекта беше на 1 април в Гьоте-институт. Там се прожектираха селектираните 13 филма, а след гласуването на журито и публиката останаха шест финалисти. След това се проведе дискусията, на която се коментираха различните творчески подходи и доколко българския артист е съпричастен към социо-политическите теми. Показателите, които трябваше да бъдат изпълнени са: наличието на инструкцията how to…? (как да…?), показването на ангажираност по даден проблем и неговото разрешанване…
Способността на един субект – в нашия случай съвременния артист – да посочи себе си като истински автор на действията си е в основата на филмчетата. Почти всички участници в ”On Difference 2” използват като ключов творчески метод при снимането субективната камера – сюжета се разказва от гледната точка на действуващото лице, по предварително написан сценарий.
Кинематографичното пространство в повечето от случаите е реалистично, по-близко до документалистиката и публицистиката отколкото до абстракцията и колажната техника като начин на изразяване – има едно, две приятни изключения “Violeta 25” и “Парчета мир”. Те са силно експрисивни, но за съжалиние в първото, като че ли липсва ясно изразената инструкция, а второто е прекалено дълго, но иначе е с добър замисъл, монтажни находки и професионалната актьорсака игра на Владимир Димитров.
Едно от задължителните условия, на които всеки артист трябва да си отговори преди да започне да работи по този проект е дали познава добре българската народопсихология? В крайна сметка тя не е нищо друго, освен натрупаното в историческия път обобщено мнение на един народ за себе си и опознаването на това мнение. Много важно за България е ние българите да се обърнем към себе си и да се себепознаем. Какво от миналото и качествата си да вземем, тръгвайки към ЕС и неговата "нова цивилизация", и какво от историческия си товар трябва да оставим зад себе си? Филмчето “Как да преглътнеш историята” на ULTRAFUTURO няма претенцията да прави сериозна национална равносметка. Тегленето на чертата и премерването на черното и бялото в душата и живота си следва да направи всеки от нас поотделно и всички заедно като народ... Няма точна рецепта!
UFO с “Crossover” получиха наградата на публиката. Те използват спонтанния и неподправен младежки изказ, на моменти граничещ с крайна ексцентричност, екстремни преживявания и експериментална визия.
Арт група Хайде бяха наградени от журито напълно заслужено с “България страна на неограничените невъзможности”. Режисурата и операторското майсторство са на високо ниво, долавя се наличието на тънка ирония, единството на съдържателност и композиция правят филмчето забележимо сред останалите. Като, че ли се долавя стремеж към постигането на “кинематография на приключението”. С всяка следваща минута на филма се стремят да се противопоставят на всички норми и ограничения във формата на представяне – авангарден синтаксис, провокации и неподозирани обрати.
Живеем в ненормална държава и мълчим. Други народи биха направили революция. Но не и ние – на нас не ни стиска.
Филмчето на TRIBPLE – “Living on Wheels” (наградено) смело засяга много тягостна тема, която обикновено журналистите използват безогледно само и само за да предизвикат сензация от ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ. Авторите умело са намерили тънката граница между публицистиката и художествеността в представяне на танца на героите в инвалидни колички, добре решеното изображение в съчетание със сериозни послания.
“Нормалните” се страхуват от всеки силно отличаващ се от тях. Те никога не са били малцинство. Те са критерият какво е правилно и какво трябва да се прави – накратко, те определят масовия стил.
ВНИМАНИЕ:
Масовата култура наподобява течна киселинна среда и действа силно разяждащо върху всяко инакомислене. Икономиката (в световен мащаб, а и нашето подобие на такава) няма полза от критично настроени индивидуалисти, а от масови консуматори, които сляпо да следват предписаната им мода, образователна система или нормативна уредба. Такъв е случая с Early Spring Time (наградено) на Иво Иванов в лицето на неговия герой Тихомир Любомиров. Идеята му е разработена много дълбоко, с акцент върху сюжета и режисурата.
Субкултурата е протест срещу масовата култура. Нормите, които другите ти налагат, вече са нетърпими. Ценностите на възрастните отдавна са мухлясали. Страшно много ти се иска да си някой, да имаш свое мнение, свое поведение, своя физиономия. Ако се намерят достатъчно хора, които да мислят като тебе, тогава заедно с тях би могъл да се включиш в друга култура, чиито ценности да наречеш свои. Носител на такива ценности е героят на филма “Разпилване” (наградено), в чиято речева характеристика осезаемо присъства жаргона. Т.е не е нужно да се правиш на някои друг, а просто да бъдеш себе си. Тогава нещата се подреждат.
Инструкционното видео (наградено) “Как да пресечем улица в BG”, като че ли символично ни подсказва кой е по-краткия път към Европа и кои са чертите от които трябва непременно да се откажем. На всяка цена трябва да преодолеем и забравим много тревожен национален недостатък, нашето търпение. Склонни сме да понасяме всякакви безобразия. И дори когато виждаме открито как нагло лъжата плува пред очите ни, пак търпим. Трябва да се откажем да чакаме някой друг да ни решава проблемите, някой отвън и отгоре да ни подрежда работите. Трябва да се научим сами да си организираме “зелената улица” към нашия просперитет.
Целта, която си поставят всички участници е търсенето на индивидуалност в съществуването. Те се наемат да изпълнят нелеката задача, поставена им от инициаторите на проекта: взаимопроникване между изкуството и всекидневния живот, както и въвличане на публиката в дебат по социални, политически и художествени въпроси. Как го постигат? Всеки по свой маниер и начин на интерпретация, но най-често оповавйки е на атрактивната, игрова форма на публично говорене, която дразни и фокусира зрителския интерес към тях.
“On Difference 2” превъзхожда другата аналогичната на тази инициатива на Интерспейс – CinemaSports по много професионални показатели. Тук участниците определено са по-опитни и задълбочени и със сигурност филмите ще получат отглас в публичното пространство и ще успеят да подбудят аудиторията към вземането на решения и намирането на действащи механизми в културната политика.
Десислава Томова (сп. "Алтера", юни/2006г.) |
|||||||||||
