![]() |
|||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
|||||||||
![]() |
|||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
Media > Рецензии На българската публика се представи както с познати заглавия, така и с филми които се показват за първи път. Един от най-забележителните влязъл в историята на киното – “Криле на желанието”, му донесе наградата за най-добър режисьор на фестивала в Кан през 1987 г. Филмът е отличен с още много световни награди и става повод за издаването на първата книга с фотографии на Вим Вендерс – "Written in the West". Изключително силни и завладяващи са музикалните документални филми – “Буена Виста Сошъл Клуб” (1999), възкресил таланта на цяла плеяда кубински музиканти и наложил световна маниа по кубинската музика, “Ода за Кьолн” (2002) – уникален рок-филм за немската рок група БАП – свирили на една сцена с Ролинг Стоунс и Брус Спрингстийн, “Душата на човек” (2003) – филм, част от продуцираната от Мартин Скорсезе поредица за блуса, копродукция на САЩ и Германия. В него са представени трагичните съдби на трима музиканти афро-американци. Блайнд Уили Джонсън загубва зрението си по време на семеен конфликт; на Скип Джеймс му открадват авторските права върху собствените му песни; Дж. Б. Леноар умира от вътрешен кръвоизлив вследствие на фатално закъсняла медицинска намеса. Въпреки трудностите тези трима музиканти създават едни от най-запомнящите се и сърцераздирателни мелодии в света. При това дрънкането на китарата, тактуването с крак и дълбокият глас са единствените средства, с които си служат.
Вендерс постоянно търси различни форми, с които да експериментира, и така през 1991 завършва пълнометражния си научно-фантастичен проект "До края на света". Недоволен от версията на филма, която продуцентите решават да пуснат на екран, Вендерс продължава работата по филма и 12 години по-късно завършва нова 5-часова режисьорска версия. Точно тя беше прожектирана в София на специалната ретроспектива. В програмата беше включен и създаденият през 1993 “Толкова далеч, толкова близо” (‘Faraway, So Close’) – продължение на култовия „Криле на желанието”. Последван от поредния забележителен проект "Отвъд облаците" – филм, който заснема съвместно с Микеланджело Антониони (1995).
Прочутият филм „Лисабонска история” 1994 с един от любимите актьори на Вендерс – Рудигер Фоглер беше част от важните акценти в програмата на ретроспективата. Музиката на световноизвестната португалска група „Мадредеуш” е съществена част от успеха на филма.
В София за първи път видяхме документалния “Токио Га” – филм за любимия на Вендерс японски режисьор Ясуджиро Одзу, както и още един филм за друг приятел на Вендерс – документаления разказ за японския моден дизайнер Йоджи Ямамото – “Записки за градове и дрехи". Тук режисьора размишлява върху връзката между модата, градовете и образите, подчертавайки прехода от филмови изображения в по-модерната им електронна форма. Коментарите му за градовете, модата и новата елетронна ера на образите текат, докато наблюдаваме кадри от Париж и Токио. На терасата на центъра “Бобур” в Париж Ямамото говори за любимите си градове, които са извор на вдъхновение за него. Следват няколко интервюта с Ямамото в неговото ателие.
Тези от вас, които искат да се запознаят по отблизо с гения могат да го направят като се сдобият с новоизлязлата книга “Усещане за място” на Вим Вендерс, част от библиотеката “Амаркорд” на издателство “Колибри”. В нея се коментира философията на правене на кино в съвременни условия и то на кино, което зад лъскавата опаковка е наситено със знаци, образи, цветове и звуци, цяло вдъхновение за сетивата.
Десислава Томова (в. "39 грама", бр. 32/2007г.) |
|||||||||||