КАРТИНГ – ГРАН ПРИ

Със сигурност вече знам няколко неща,
които не подлежат на дискусия.
Когато ти дойде до гуша от скука, 
от заседналия начин на живот, 
от безкруполността, 
беззаконието, 
безхаберието, 
безутешността,
безумието, 
безличието,
а-беее…
изобщо от всички негативи
се хвърляш с главата надолу
в НЕЩО
безрасъдно.
Този път се оказах 
първа писта на картинга.
Отпускаш педала на газта
и профучаваш покрай 
неприятностите си – 
забравени на завоя.
Всичко трябва да стане 
така бързо, че миналото да изсвисти
във въздуха като ненужен прахоляк
зад отминаващата кола. 
Когато стигнеш финала набиваш спирачката
за да се опомниш и свестиш.

                        Това стихотворение е публикувано във в."Новият пулс" в брой 7/2006 (17 април - 7 май)