Медии > Драматургия

Душата и разума - интимно


Разумът: Слушай, помисли за бъдещето си. Нямаш повече време.
Душата: Защо?
Разумът: Защото животът е кратък.
Душата: Остави ме на мира! Аз живея за мига.
Разумът: Но помисли, много е важно да гледаш напред в бъдещето.
Душата: Нуждая се от нежност и покаяние!
Разумът: Съвестта ми подсказва, че днес са дефицитна стока. За жалост са проява на слабост (мисли). Възцарява се дълго и неловко мълчание...
Душата: Щом си така студен, бягай далече от мен! Никога не ме попита: “Как се чувстваш днес?” Ако падна, ще ме хванеш ли? Ако се изгубя ще ми покажеш ли правилната посока?
Разумът: Тръгни с мен по пътя на своето избавление…
Душата: Искам да те накарам да проявиш силата на въображението си, свободата на мисълта, артистичното изразяване на чувствата, които бушуват в мен.
Разумът: Автоматичното интелигентно осмисляне на нещата е за предпочитане пред яркия ти и самобитен стил.
Душата (истерично): Искам ТЕ! Искам да почувствам всяка част от теб. Подсъзнателно те намирам винаги и навсякъде. Подай ми ръка, поседни до мен. Нямаме повече време. Не мога да чакам! Изгубих търпение.
Разумът: Всяка несбъдната мечта е като птица без крила, несъстояла се любов, боледуване без видими рани. Няма какво да се прави. По-добре ще е да свикваш.
Душата: Колко е часът? Никога не нося ръчния си часовник. Възторжена посрещах всяка минута.
Разумът: Вече си нося часовника, но спрях да му вярвам. Вярвам във времето като послание.
Душата: Съзнателно се лъжем. Продавам мечтите си за твоите илюзии. Каква цена ще ми предложиш?
Разумът: Не се продават. Те са моето спасение.
Душата: На къде вървим? На къде отиваме?
Разумът: Забързани към славата, парите и властта, забравихме да търсим себе си.
Душата: Красива е материята. Жадна съм…
Разумът: Лъжовно е телесното, плод на настроение.
Душата: На прага на надеждата съм.
Разумът: Застинал съм в позиция на бъдеще!
Душата: Чакам чудо да се случи!
Разумът: Ампутиран съм от вяра, надежда и любов.
Душата: Кога ще напуснеш своя свят на логика?
Разумът: Тихо. Спокойно!
Душата: Кога ще зачена любовта?
Разумът: Когато момичето срещне момчето.
Душата: Тлеят думите в паниката на сладострастната ласка, прегръдка и целувка.
Разумът: От болката, която изпитваш ти и силния дух, който нося аз, се ражда общуване със същества от други измерения, екстатичен танц, таен ритуал, начин да отвориш съзнанието си към света.
Душата: Каква бих била без различните музикални стилове, звучащи в мен – джаз, блус, рок, соул, фънк, салса, боса нова, самба, реге, хип-хоп (изброяването на състоянията ми е непълно).
Разумът: Една несбъдната любов те кара сцени на самотница да разиграваш!
Душата: Как да отлича в наивността си добро от зло?
Разумът: С всяка изминала минута хитруваме и ставаме неискрени, инертни. Сляпо робуваме на поривите си.
Душата: Ключът към нашата истина е у мен.
Разумът: И все пак допитвай се понякога до мен. Не ме игнорирай напълно! Трансформирай съзнанието си от аз към Аз, т.е Ние заедно. Това ще ти донесе МИР и РАДОСТ в моменти на трудности и изпитания


									Десислава Томова
								        (в.39грама 15-30.04.2006)