Журналистическа етика
През учебната 1998-1999г. за първи път в департамента по масови комуникации започна да се чете курс по журналистическа етика. В него проблемите на етиката в медийната сфера се разглеждат чрез: международен и наш опит - различни прецеденти от практиката, образци на етични журналистически кодекси, постижения и опити в саморегулацията на медиите. Пионери в усвояването на новия курс бяха студентите от програма "Персонифицирана аудиовизуална журналистика", трета година. Под ръководството на д-р Александър Ангелов те не само се запознаха с етичната тематика, но и изработиха свой собствен журналистически етичен кодекс.
Поставихме началото
д-р Александър Ангелов
Студентите от програма "Персонифицирана аудиовизуална журналистика", трета година се "сблъскаха" с проблематиката на журналистическата етика едва ли не внезапно, "от упор". През първите две години никой не бе ги занимавал с тези въпроси. Убеден съм, че ползата от обучение по този предмет е огромна. Журналистът трябва още в началото на пътя си, още от студентската скамейка, да се увери, че всичко до което се докосва тази професия има своята етична страна. Всяко действие на журналистиката "произвежда", в една или друга степен, етична проблематика. По този начин етиката се откроява много ярко и категорично сред основите на този занаят, чиито съвременни проекции, независимо от технологичните промени и развитие, не могат да се мислят извън рамките на междучовешките, на обществените отношения. Може би наистина беше павилно началото на обучение по този предмет да започне в последния семестър на трети курс, което ще рече след натрупване на опит в обучението. След добиване на достатъчна професионална и социална рутина, когато постулатите на етиката в журналистиката ще се схващат като необходимост, а няма да звучат като кухи лозунги и пожелания без значение за реалността.
Внезапният "сблъсък" на студентите с етичната проблематика срещна разбиране и зрял пример. За това, разбира се, дял има и всекидневието на медиите у нас, което волно или неволно провокира мислите и емоциите ни в тази посока. Мисля че не преувеличавам, ако кажа, че без да са специалисти, или близки до журналистиката, всички, които консумират в една или друга степен продуктите на медиите всекидневно са провокирани от необходимостта да правят един или друг етичен избор. Какво остава тогава за професионално "набърканите" в света или кухните на медиите?
Методологично подходихме със студентите по следния начин. Запознахме се с кодексите на журналистическите организации и гилдии в тридесет и една страни: Австрия, Белгия, България, Каталония, Хърватска, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Люксенбург, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Великобритания (Британски национален журналистически съюз; Практически кодекс на Британската прескомисия по жалбите). Тези европейски кодекси бяха разгледани в сравнителен план. Класифицирани бяха 61 различни етични принципи, взети от всички кодекси, и те бяха подредени по честота като абсолютни стойности и в проценти. Към тях добавихме и разгледахме и няколко американски кодекса: "Етичен кодекс на асоциацията на професионалните журналисти"; "Етичен кодекс на асоциацията на директорите за радиотелевизионни новини от 1987 г. за информационни предавания; "Кодекс на американското дружество на редакторите на вестници". В часовете анализирахме и прецеденти - известни случаи в САЩ и в някои големи европейски страни, които поставят етични дилеми и имат своето достатъчно голямо и сложно обществено и съдебно досие.
Въз основа на всичко изброено, студентите направиха своите изводи и с общи усилия формулираха своя избор на принципи и дефиниции. Така те провъзгласиха свой етичен кодекс, който е поместен в настоящия годишник. С него българските журналистически кодекси стават три. След този на СБЖ, приет на X конгрес през 1994г. и допълнен на XI през 1998г., и журналистическия кодекс в радиото и телевизията, сътворен от Центъра за независима журналистика през 1997г., се прибавя и създаденият от нас в НБУ през пролетта на 1999г. Читателите на годишника имат възможността да се запознаят също с основополагащия текст на френския теоретик Клод-Жан Бартран "Трите фактора за качество в дейността на медиите", който по мое дълбоко убеждение, по блестящ и много ясен начин описва проблема за регулациятаи саморегулацията в днешната световна практика на медиите.
Убеден съм, че сложихме продуктивно и белязано със студентска активност и творчество начало на обучение. То е необходимо навлизане в една от най-актуалните и деликатни сфери от дейността на медиите.
Етичен кодекс
Студентите от програма "Персонифицирана аудиовизуална журналистика", трета година (1998/99) на Нов български университет са убедени, че общественото доверие и мнение са най-важните критерии за журналистическата дейност. Ето защо журналистите като коректив на обществото са призвани да отразяват събитията и проблемите обективно, честно и безпристрастно. Без да накърняват правото на личен живот на всеки човек.
Чистата съвест на журналиста е като компас в търсене на истината.
Свободното изразяване на мисълта е изконно право на всеки индивид.
Но, като имат предвид специфичната функция на журналистиката те знаят, че свободата е отговорност, която журналистът трябва да умее да поема. Словото принадлежи наполовина на журналиста, наполовина на аудиторията. Журналистите са тези, които трябва да следят то да не загине.
Журналистът поставя обществените интереси над личните, над тези на работодателя, когато те противоречат на интересите на обществото. Журналистът държи на своите убеждения и не се страхува от нападки или натиск от страна на определени кръгове, когато са против обещствените интереси.
Журналистите не са по-различни от останалите членове на обществото, следователно не трябва да се ползват с привилегии. Оценявайки високото самосъзнание на тази професия, те имат етични и професионални права, специални изисквания и отговорности:
- Отговорности на журналиста за всичко, поднесено от него:
- Истинност, обективност, безпристрастност и честност при поднасяне на информацията.
1.1. Журналистът подлага на проверка източниците и фактите
1.2. Журналистът е отговорен пред източника си за точността на информацията, която ще поднесе
1.3. Журналистът прави разграничение между реклама и редакторски текст.
1.4. Журналистът не приема подкупи или подаръци
1.5. Журналистът не изопачава фактите и не подбира манипулативно само някои от тях
1.6. Журналистът не допуска режисиране или възстановка на събитията без знанието на аудиторията
1.7. Журналистът е морално задължен при отразяването на престъпления, катастрофи и т.н.
- Журналистът се стреми да осигури право на отговор на същото място или в същото ефирно време
2.1. Журналистът съобщава за допуснати грешки при отразяването
2.2. Журналистът предоставявъзможност на обществото да изразява мнение
- Журналистът уважава неприкосновеността на личния живот
3.1. Жуналистът уважава човешките права и достойнство
3.2. Журналистът поставя на първо място неприкосновеността на лиността. Публичните личности, посветили дейноста си в услуга на обществото - политици, общественици, имат по-тесен периметър на неприкосновеност
- Журналистът разграничава факти от мнения/заключения, информацията от коментара
- Журналистът уважава авторските права и законите на цитирането
- Журналистът не допуска негов материал да причини дискриминация на основата на раса, етнос, религия, пол, социален статус и т.н.
- Журналистът не допуска материалите му да подстрекават към извършване на престъпление и насилие
- Журналистът има следните безспорни права:
- Журналистът има право да получава свободен достъп до всички източници на информация, съблюдавайки законовите изисквания
- Журналистът има право да извърши свободно разследване
- Журналистът може свободно:
3.1. Да критикува властите, изпълнявайки ролята на "куче-пазач" на обществото
3.2. Да бъде критикуван от обществото, когато се провали при изпълнение на отговорностите си към него
- Журналистът има право да пази професионална тайна и източниците си на информация
- Журналистът има право да откаже предложения, противоречащи на моралния кодекс
- Журналистът има право да изисква:
- Защита на авторските си права
- Участие при вземане на решения в медията, за която работи
- Подобаващо заплащане и работни условия
- Правото да се сдружава в професионални организации и тяхното зачитане
- Правото да откаже предложения, противоречащи на съвестта му.
Линкове
|
